Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.12.2008 23:40 - Кривите усмивка на безсилието
Автор: svetev Категория: Новини   
Прочетен: 1788 Коментари: 3 Гласове:
0



Преди седмица една „образователна” новина излезе на първите страници на нюзовете. Накратко  начална учителка от Сливен медийно разгласи своя педагогическа програма. Крайъгълен камък в нея са задължителните усмивки в час и употребата на учтиви думи. Програмата, както дебело бе подчертано, получила единогласна подкрепа от родителите.

http://dnes.dir.bg/2008/12/17/news3752958.html#sepultura

Не толкова единогласни, макар и предимно положителни, бяха отзивите във форумите. Те варираха от „Браво на учителката!” през „Все пак една новина без насилие!” до „Това са абсолютни глупости стигащи до идиотщина.!”. Днес, дни по-късно, извън емоционалните и първични реакции, смятам че начинанието може да получи своя обективен коментар.

На пръв поглед „програмата” на колежката заслужава само адмирации. Наистина децата ни станаха прекалено тъжни, комплексирани, подтиснати. Вместо смях и радост в очите, думите и действията им личи нарастващо отчуждение и ужасяваща агресия. И агресията градира в насилия, побои, грабежи, дори смразяващи кръвта убийства с разчленени тела.

Но определението „задължителна” накара мен и доста хора да погледнем малко по-дълбоко зад привлекателната фасада. Преди време наша видна блогерка лансира тезата за „задължителното” уважение към учителя, позовавайки се на клауза от овехтял закон. И бе страшно обидена, когато мнозинството от дискутиращите не приеха тезата и оспориха уважението по „задължение”. Може ли един учител принудително да накара учениците си да го уважават? Не, естествено. Може да ги накара да пазят тишина и пишат в час, да му говорят на „Вие”, да ги респектира с наказания. Но от страха до уважението има парсек разстояние. Всички, които  работим с деца ни е ясно, че уважението не идва от само себе си, не е „задължително”. То се печели с много труд и себеотдаване, с излъчването на преподавателя не само като специалист, но и като човек и личност. Трябва не само перфектно да владееш материала, а да умееш да общуваш с учениците, да ги съветваш и подкрепяш, да коригираш и поощряваш, да излъчваш сигурност, интелект, съпричастие. Уважението се печели бавно и трудно, но се губи лесно с някоя необмислена постъпка, жест или дума. Уважават ли ученици и родители колежката, която си е позволила в час да обсъжда сексуалните си проблеми? Или пияното говедо, пръскащо „аромат” на алкохол –менте из цялата класна стая (има такъв документален запис!)? Или лудналата даскалица, която пее на висок глас всяко междучасие в коридора народни песни от типа „Изкарай Гано говедата!” (виждал съм я лично!)? Едва ли!

Аналогията със „задължителната” усмивка е доволно пряка. Откъде-накъде децата трябва да са весели „задължително”? Както отбеляза един блогер, ами ако им е тъжно? Ако не стигат средствата в къщи, ако родителите се развеждат, ако са им изтръскали стотинките по пътя до школото? Големият свят напомня за себе си и децата не падат „от космоса”. Те виждат и усещат непосредствено мизерията, кражбите, блудствата и убийствата по улиците. Заради това често не им е до усмивки, а до рев.

И не трябва ли тя, педагожката, да поразсмее, поразвесели, тонизира децата в часа си, вместо да ги кара да идват априори ухилени?

Както бе отбелязано в един друг коментар, май учителката, без да ще, прави разкошна услуга на управляващия елит. Властимащите крадат, лъжат, мамят, грабят милиони, а ние възпитаваме не гневни граждани, а блажено и неадекватно усмихнати полуидиоти!

Като цяло „задължителната” усмивка май излезе евтина саморекламка на неосъществимо начинание. За това говори и личната поява на учителката в най-популярния новинарски сайт, и горещите и благодарности за изразената подкрепа. Обструкциите и възраженията тя тактично и удобно не коментира.http://news.ibox.bg/news/id_1085604832

Хубаво, учителката от Сливен получи своята „еднодневка” популярност. Но двата въпроса си остават. А те са: „Ще има ли инициативата практическа стойност?” Отговорът е отрицателен.

Да се запитаме и: „Подобни медийни изяви спомагат ли за повишаване доста падналия имидж на професията?” Тук отговорът може да бъде нюансиран, но отново клони към отрицателни стойности. Недомислени и недоносени псевдопедагогически „открития” не предизвикват уважение, а ироничен смях. Самият факт, че никоя медия сума дни не обели повторно и дума за „инициативата”, говори, как дори най-горещите поддръжници на идеята „задължителна усмивка”, след кратка размисъл, вече не се вълнуват много от нея.

„Ами тогава как да стане?” – ще попитат мнозина. Лесно е да критикуваш, трудно е да измислиш нещо конструктивно! Ех, ако знаех панацеята, ако бях намерил „философския камък” на образователния проблем, нямаше да пиша в блога, а направо да сядам в министерското кресло. Но знам със сигурност, че хубавите работи не стават „задължително”.

 



Тагове:   усмивка,


Гласувай:
0



1. 100jan - Здравей, Светев!
23.12.2008 08:46
Задължителните усмивки са само началото към задължителното щастие. А то води към задължителния светъл строй, който води пък задължително повторение на историята...

А тази учителка уж не е толкова млада, че да не помни тези неща. Впрочем, може би ги помни много добре и й харесват? Знам ли...
цитирай
2. svetev - Липсваш
23.12.2008 21:00
Липсваш ми в bglog бе човек! Ела да ги попилеем! Таман стана интересно...
цитирай
3. 100jan - Как пък не!
26.12.2008 20:02
И какво да правя на онова място, където отдавна има задължителни усмивки? Сега го наричат "да гледаш позитивно". Какво да правя там, където конформости и посредствени драскачи са готови да разкъсат всеки, който има собствен поглед на нещата? Какво да правя там, където администратор първо ме съветва да трия сам псувните от коментарите към мой постинг, а после ми се кара, че съм пишел твърде остри коментари? Администратор, който е толкова не в час, че се налага по три пъти да му се обяснява всичко, че да го вдене...

Изобщо, Светев, там нямам работа. От време на време някой ми пише ЛС и понеже получавам съобщение на електронната си поща, съм принуден да отварям пак пълния с бъгове БеГеЛог. Пак копираните от къде ли не "доказателства" за интелигентността на професора, пак лиготиите на разни презадоволени кучки. Не, ще се въздържа! И тук не е добре, не по се търпи...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: svetev
Категория: Спорт
Прочетен: 317243
Постинги: 108
Коментари: 114
Гласове: 148
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031