„Манчестър Юнайтед“ успя да се сдобие с рекордната деветнадесета титла! Официозните медии изригнаха във фойерверк от „исторически“ хиперболи. Но май някои хора забравят старото и вечно правило, което гласи, че е прекрасно да бъдеш шампион, но трябва също така да спечелиш титлата по шампионски.
„Червените дяволи“ бяха неадекватни и жалки в предпоследния си мач от надпреварата, както и в много срещи преди това. Кушчак нагледно демонстрира колко ще липсва на отбора оттук-нататък невероятният Ван Дер Сар. Защитата бе трагична не само по фланговете. Куриозният момент, когато Видич и Фърдинанд се сблъскаха болезнено за една безобидна висока топка, олицетворява общата уязвимост на отбора в дефанзивен план през сезона.
Халфовата линия на шампионите по време на цялото първенство не се нуждае от коментар. Тя показва абсолютния вакуум, в който отделни добри прояви на крилата и блестящи, но редки проблясъци на Гигс и Бербатов носят заплаха за противника. В срещата срещу „Блекбърн“ такива липсваха.
Мъчително е да се говори за нападението на Юнайтед. Българинът и Оуен на пейката, а „нашето момче“ Рууни пак инквизира своята, чуждата и неутралната публика с нескопосни отигравания. „Трансферът на века“ Чичарито за пореден път доказа, че е блестящ само когато получи удобен пас на метър от голлинията. В този случай това не стана. И „новият Солскяер“ демонстрира серия от некадърни спирания и неориентирани пасове, за да докаже, че е още на „Вие“ с техниката и стратегията на играта.
Но Грахчето извади наяве свой „скрит“ талант, който не е нетипичен за латиноамериканския футбол. Неговата симулация за дузпа бе наистина класика за всеки футболен съдия! Мексиканецът изрита силно и неориентирано топката напред. След това целеустремено се засили към съприкосновение с вратаря. Робинсън предвидливо сви ръцете си, но нападателят „майсторски“ се преметна през тялото му. Дори третодивизионен рефер у нас не би се хванал на номера. Но Фил Даут „видя“ необходимото.
След подареното изравняване дойдоха и най-срамните десетина минути в историята на „Манчестър Юнайтед“. Безхаберното, безидейно и позорно разиграване на топката в своята половина, по ширината на терена е клеймо върху спечелената титла! Ако насреща стоеше „Барселона“, подобно поведение все пак би имало някакво обяснение. Но шампионът на Висшата лига трепереше демонстративно срещу един посредствен, застрашен от изпадане отбор!
Умните и патили хора казат, че в крайна сметка за историята остават само фактите, а емоциите отшумяват. Но докато има живи хора, които помнят „рекордната“ титла на дяволите, ще е жив и срамът от начина, по който бе спечелена. Въпреки триумфа и суперлативите, въпреки „фризираната“ истина…
ВЧЕРА ПОГРЕБАХМЕ ЯНКО В РОДНОТО МУ СЕЛО
Една война в снимки, видео и музика