За въведение в материята: Треньорските степени, определени от световните централи и съответно спазвани от БФС, са С (учител-треньор), В, А и на върха е УЕФА „PRO“. За да бъдеш старши-треньор в елитната ни група най-високото ниво на лиценз е задължително.
Как се придобива „тапия“ за PRO у нас? Съответните курсове провежда Българската треньорска школа по футбол (БТШФ), която е структура към БФС. Поредна демонстрация на нейния „продукт“ е новоизлюпения, ала вече печално известен като треньор на „Левски“ Георги Иванов-Гонзо.
На пръв поглед изискванията на БТШФ за придобиване на лиценз от съответното равнище са доста стриктни. Започва се от най-ниската буква, независимо от придобитата специалност в НСА. Между нивата наставниците трябва да упражняват (или да са упражнявали) професията поне година в съответните групи с изряден трудов договор. Тоест, за да те допуснат до курс за PRO, трябва да имаш поне 4 треньорски години от детско-юношеските школи до „Б“ ПФГ.
Но….. типично по български правилата имат и „тънки“ изключения. Според последните решения на Изпълкома на БФС от 9 юни миналата година за бивши и настоящи национални съзтезатели с поне 30 мача за „трикольорите“ не се изисква стаж. Тоест екснационали като Гонзо (33 мача за националния отбор с феноменалните 4 гола) се допускат до курса за най-висок лиценз без ден треньорска практика.
Редно е да се вгледаме по-внимателно в съдържанието и структурата на курса за PRO. В нея са застъпени авторитетните 9 (девет!) семестъра, разтеглени в рамките на една календарна година. Но… (дръжте се да не паднете!) семестриалните занятия продължават по… четири дни! Тоест за 36 дни обучение, допуснатите до курса го завършват. Така де, те си „знаят“.
Смея да добавя и лични впечатления, придобити от разговори с бивши национали. Въпреки строгият правилник на БТШФ, който санкционира нерегламентираните отсъствия от лекции, отлагането на изпити и т.н., обстановката на курсовете не е напрегната. Преподаватели и курсисти си говорят на „ти“ и малки имена в дружеска атмосфера. Пропускането на „дългите“ занятия е обичайна практика. Дори изпитът на финала с „дипломна работа“ или „открита тренировка“ е повече формален, отколкото полезен. Изглежда и в тази школа, както и на други места у нас, всеки получава дипломата, за която е платил.
Разбира се от БФС ще контрират със заключението на УЕФА Треньорска Конвенция, „че Българската ФА продължава да отговаря на изискванията на Конвенцията на УЕФА.“ Но за обикновения запалянко много по-важни от европейските документи са дипломантите на школата и техните умения.
А резултатът от подобно обучение е, че кадри като Гонзо застават начело на елитните ни тимове. Следват демонстрации на елементарна тактическа немощ, ранни отпадания от европейските клубни турнири, загуби за клубовете в милиони левове, срамът за хиляди и хиляди българи. Защото не е задължително да си привърженик на „сините“ или „оранжевите“, за да те хване яд от поредния еврорезил на българския футбол.
Може би забелязвате, че рядко споменавам името на Георги Иванов? Това е, защото го смятам за най-малко виновен в ситуацията. Гонзо е един от многото хора в България, чиито абмиции не отговарят на интелектуалните и професионалните му възможности. „Не е луд, който яде баницата, луд е тоя, дето му я дава!“ – казва народът. И към „тоя дето дава“ освен Тодор Батков трябва да прибавим и „капацитетите“ от БФС и БТШФ!
