Започваме с Давид де Хеа, защото вратарят по правило във футбола е половин отбор. Освен, че има безценното умение да се разминава с почти всяко центриране, испанецът притежава психическата устойчивост на невръстен плачко.

Капак на неговото паникьорство е навика да избива удари от близко разстояние  с крак, вместо да плонжира и използва ръцете си. По този начин той допринесе за купчина голове в собствената си кошара от мача с „Уест Бромич” до тези с „Блекбърн” и „Ливърпул”. И си спечели заслужено място на резервната скамейка с бонус операция на очите заради „зрителен дефект”. Давид де Хеа – идеалният млад вратар да провалиш отбора!

Скромен съвет на неспециалиста – Лекувайте дълго и пускайте по-рядко недоразумението за 20 милиона!

Не по-малко странни са привичките на „червените” защитници Фил Джоунс и Крис Смолинг. Не само в последните две дербита те демонстрираха невероятното умение да се самоелиминират от играта в решителен момент, падайки на терена без съприкосновение с противник. Гледайки поведението на двамата, неутралният запалянко си задава неволни  въпроси. Добре ли е поддържана тревата на „Олд Трафорд”, „Анфийлд” и „Емирейтс” та спъва „звездите“? Защо суровият английски вятър се завихря точно около двамата младоци и ги поваля на терена?
Засега резултатите са само някой и друг скромен автогол, съчетан с болезнена контузия, но както се казва „най-доброто предстои”.

Скромен съвет на неспециалиста – Нека техническият щаб на Юнайтед да смени бутонките на двете млади надежди. Или просто да следи по-внимателно дали новоизлюпените титуляри на великия клуб спазват стриктно спортния режим.

Все пак „черешката на тортата” в младата смяна в Юнайтед слагат Уелбек и Чичарито. Те олицетворяват типичния британски стил: „Тичай бързо, нищо че топката ти пречи!” Когато никой не им предостави „смокиновото листо” на шанса да вкарат на празна врата от 3-4 метра, лъсва „голата истина”. Дани пропиля 3 чисти положения само срещу „Арсенал” заради безобразното боравене с коженото кълбо. Срещу „Ливърпул” отново бе най-слабия на терена с малоумните си, неадекватни отигравания. За Чича този сезон не са нужни коментари. Той така и така е незабележим и трябва да чакаш да засече центрирането с гръб (като срещу „Нюкясъл”), че да отбележи. Сякаш за Дани и Чичарито дядо им Вазов е отсъдил: „Отсъствие на всякакво присъствие!”

Скромен съвет на футболния рефер – Пускайте често в игра тези момчета! Те стоят все в засада и така улесняват до максимум съдийските отсъждания!

Дали младите попълнения на Манчестър Юнайтед заслужават подобен „черен хумор”? Отговорът е положителен, макар че не бива да се преувеличава тяхната вина. Нали един стар виц разказваше за бар в Дивия Запад. На витрината на бара имало табела: „Не стреляйте по пианиста – той толкова си може!”.

Главният виновник за всички триумфи и провали в Юнайтед съвсем сериозно се нарича сър Алекс Фъргюсън. И милионите запалянковци на „червените дяволи” не го упрекват само за съмнителната селекция на стойност 50 милиона, нито за преждевременното налагане на млади играчи в титулярната единадесеторка.

Важните упреци са, че Юнайтед никога толкова често не е играл показен антифутбол според наставленията на мениджъра за „стратегическо равенство”. И никога не е губил толкова заслужено след подобни тактически указания, както срещу „Ливърпул“ и „Базел“.
А от такива загуби най-боли!