Явно, през годините, прекарани на Албиона, Бербатов овладя прословутото британско лицемерие да казваш едно, пък да намекваш съвсем друго. Вероятно без да знае наизуст прочутия 66-ти Шекспиров сонет, нашето момче умело подбира думите при последното си интервю и достойно отвръща на двуличието сър Алекс.

„Имаме много голям отбор и понякога е ясно, че няма как да играеш. Тъжно е и ме боли…” – изплаква българинът. Ами тежко ще му е на Митко, нищо че крие усмивка „под мустак”! То да вземаш по 100 хиляди паунда на седмица не е лек товар! При това даже без да се препотиш, да те посритат някоя и друга минута на зеления терен или поне да се нервираш на резервната скамейка. Нали Фъргюсън напоследък съвсем изтрещя. Преди хитрееше, пускаше го в последните 5-10 минути на срещата. После сред виновните за поредния провал на Юнайтед все цитираше и неговото име. А сега – обезумял и склерозирал, даже го „забравя” в групата за мача. Ох, „тъга” – да си получаваш паричките като гледаш на монитора в къщи публичната агония на отбора „без Бербатов”….

 „Ние сме отбор и искаме да побеждаваме заедно“ – продължава Берба. Така е и все пак… не съвсем. Както в поотминалия социализъм и сегашната криворазбрана демокрация, някои съотборници са „по-наши” и „по-равни” от другите. Да вземем конкурента Уелбек. Пропуска между 3 и 5 чисти, стопроцентови положения на мач. Не създава нищо за другите, нито с пасове, нито с асистенции, само навърта безсмислен километраж по игрището. Но нали е „чистокръвен макунианец”, роден в Манчестър, продукт на местната академия – ще играе ако трябва дори по нервите на феновете. А Димитър ще гледа отстрани.

Да споменем и Чичарито. Съотборник – симпатяга, ала далеч от топ-класата на Бербатов. Нито поглед върху играта, нито точен пас, няма я дори и прословутата южноамериканска техника. Отдалечи ли се на повече от 5 метра от вратата Чича е кръгла нула, гарнирана с дежурни засади до възбог. Но „продава” с присъствието си тонове фанелки и сувенири на Юнайтед в Южна Америка. Е, той ще играе, българчето ще гледа. Справедливо, нали?

„Всеки път, в който играх, мисля, че се представих добре.” – подчертава Бербатов. Ето това вече е мъжка приказка! Ако все пак Юнайтед, по стечение на обстоятелствата, докопа титлата, той си има необходимите 10 мача и 7 гола отгоре. Ще вдигне трофея по правилник и по заслуги, даже и да не го пуснат и в един мач повече до края на сезона.

„Готов съм и чакам момента, в който мениджърът ще ми даде шанс да демонстрирам своите качества.” – това, последното изречение в интервюто се нуждае от тълкуване. Бербатов не е толкова наивен да вярва, че тепърва ще спечели доверието на наставника, след като не успя да го направи с 21 гола миналия сезон и общо 56 за клуба, с хеттрика срещу „Ливърпул”, с поредица блестящи, ювелирни изпълнения по време на престоя си на „Олд Трафорд”. Вероятно Берба обявява, че поддържа форма и е готов да демонстрира качество в следващия си отбор, за да спечели доверието на следващия си мениджър. Защото продължаването на договора с пребиваните до „червено” дяволи, с един абсолютно самовлюбен и изкукал Сър начело, ще е само продължение на мъката. И похабяване на гениалното му футболно дарование.