Те добре осъзнават, че са юридически безсилни през избора на българина. Че „устните” договорки и „банкови гаранции” с клуб и мениджър без съгласието на играча и неговия параф под законен договор важат само по магистралите. Затова се опитват да обърнат спора по същество и морал. Кресливите им обвинения се разнасят из цялата италианска преса и са раболепно препечатвани и в нашите официозни медии.
Бербо не бил „нищо особено” твърдят в хор, не бил „черешката на тортата”по своите футболни качества. Да им се чудиш защо толкова се вайкат за след като не са загубили „нищо особено”?!
Постъпил нечестно и некоректно продължават италианските и нашите хейтъри, а не като истински професионал.
Отговорът на първата част от нападките даде не някой от приближените на Бербатов , а от изпълнителният директор на Манчестер Юнайтед - Дейвид Гил. Без всякаква корист и полза той нарече Бербатов „страхотен професионалист” и „пример за подражание” с когото отборът не е имал за четири години „никакви проблеми”. Гил подобаващо заглуши лая на пренебрегнатите псевдоспециалисти от Италия.
По-щекотлив, но също така ясен е моралния казус. Истината е, че големият футбол се превръща все повече в бизнес и ангелската чистота от сонетите на Петрарка е неприсъща при пазарлъците. Понякога трябва да предизвикаш „смут”, за да се договориш за по-добри условия. А паралелното водене на преговори с няколко отбора е нормална практика. Нима е неморално един футболист да търси като всеки работник, по-добро заплащане, по-добри условия на труд в по-престижен шампионат, по-приятно място за живеене на семейството си? Митко показа, че вече израснал в това отношение и мисли не само за себе си, а и за своите близки.
Окончателната точка на моралния казус сложи самият Бербатов на своята пресконференция. Той отсече: „Никога не съм казвал "да" на другите два отбора, които след това започнаха да пищят.”
Опровержение на твърдението му така и не последва, защото очевидно това е истината.
Въпреки това във Фиорентина не могат да мълчат, толкова са се вживяли в ролята на „прелъстената и изоставена” невеста. Били платили самолетните билети на Берба и Данчев, искали си парите обратно.
За незапознатите, става въпрос за 300 паунда, които умни хора изчислиха, че Бербатов изработва за час време. Едва ли такава сума е проблем за амбициозния клуб, още по-малък е проблема те да му бъдат върнати. Просто определени личности от ръководството на „Фиорентина” страстно желаят да тормозят регулярно нашия славен сънародник с нелепи нападки и не могат да преживеят ролята си на „излъганото камилче” от приказката.
Всъщност, нека погледнем назад в историята. Великият поет Данте Алигиери е прогонен от родния си град, защото шепа дребни, но влиятелни завистници са му отправили нелепи обвинения в неморалност и злоупотреби с пари. Аналогията е доста условна, защото вековете и изкуствата са различни. Но от всичко казано личи, че и днес подобни дребни човечета от града на Данте ръководят местния клуб и злепоставят със същите идиотски укори неудобния и непослушен на тях талант. И докато те и подобните им са на власт, „Фиорентина” ще крета на „престижното” 14-то място в едно разкъсвано от корупционни скандали и уговорени мачове първенство.
Нека да ги утешим с една идилична картина. След като им върнат споменатите 300 паунда за компенсация, им се полага поне добра трапеза с жабешки бутчета и хубаво кианти. После доволни лягат и заспиват. А в съня им самолетът каца на летището и от него слиза Голмайсторът на Висшата лига.
Ех, мечти....
