За да няма спорове за прекалените очаквания  - кратка справка, направена в енциклопедиите: „Ливърпул” по броя на титлите си е вторият най-успешен отбор в историята на английския футбол. Клубът е печелил 18 пъти английското футболно първенство (Премиършип), седем пъти Купата на ФА, осем пъти Купата на лигата, пет пъти купата на европейските шампиони (КЕШ) днес наречен Шампионска лига, и три пъти Купата на УЕФА (днес „Лига Европа”). „Ливърпул” е и член на групата Г-14, съставена от водещите европейски футболни клубове. Само да прибавим, че имена като Кени Далглиш, Йън Ръш, Брус Гробелар, Греъм Сунес, Роби Фаулър, Майкъл Оуен и още доста други не могат да не предизвикат у всеки футболен фен респект и уважение, независимо от клубните му пристрастия. Казано простичко – Ливърпул е един от гигантите на футболната сцена за всички времена. Да, ама в края на миналия сезон шефовете на клуба освободиха легендата Далглиш за „незадоволителни резултати” и назначиха младия, „проспериращ” мениджър на „Суонси” Брендън Роджърс. Така „Планът Роджърс” върви вече няколко месеца и е време за първите равносметки на изтормозените фенове. Само дето те задължително започват с отрицателната частица „НЕ”.   Роджърс НЕ направи добра селекция. Той изненадващо освободи без пари или за символични суми куп играчи. Имената, които се натрапват, са на голмайстора на тима за миналия сезон Дирк Каут и универсалните бойци Крейг Белами и Чарли Адам. Друга тема е, че тримата футболисти се справят доста сполучливо в новите си отбори и доказват на Роджърс как е прибързал с отписването им от големия футбол. По-важното в случая е, че на тяхно място бе привлечен недоразумението Борини. С една дума „един Джо Алън НЕ стига” да наречем селекцията на Роджърс успешна.   18 пъти шампион в миналото, днес отново „Ливърпул” НЕ заема подобаващо място във временното класиране на Висшата лига. Някои коментатори прибързано обявиха, че отборът излиза от кризата. Причините: „славни” победи срещу аутсайдерите в шампионата „Саутхямптън”, „Рединг”, „Уигън” и едно изстрадано равенство при гостуването на изпадналия в криза „Челси”. Ала загубите в ключови мачове от непретенциозни противници отреждат на гранда незавидно място в класирането и той често оглавява...... „втората половина на таблицата”. Като капак тимът от Мърсисайд отпадна за Купата на лигата или „Кепитъл Уан къп” – трофеят, който Далглиш и отбора спечелиха миналия сезон. Оправданията след домакинския резил срещу „Суонси”, че турнирът бил „маловажен” са обида към самия „Ливърпул”. Защото излиза,че единствения трофей спечелен от тима в последните години е „малоценен”.   „Ливърпул” вече НЕ внушава респект и по международните терени. Той е сянка на миналата си слава и едва, едва, „на мускули” премина групите на „Лига Европа”. А срамната загуба от „Удинезе” и „боевото” равенство с „Йънг Бойс” на „Анфийлд” остават в аналите на футболната история като вечен позор за един велик европейски гранд.   Не се съмнявам, че някои привърженици на „мърсисайдци” ще възразят срещу ограничаването със сухите факти. По-важна от тях, разбира се, е играта на отбора. Всъщност доста смислени и сполучливи коментари, критики или оправдания по този въпрос може да бъдат намерени и в българския фен-сайт на „червените”. Те се обединяват в едно - Брендън Роджърс така и НЕ можа да наложи някаква визия и стил на игра. Тимът редува по време на срещите периоди с къси подавания „на дребно” и други с дълги „балони” напред. И в двата случая обаче рядко изненадва и затруднява опонентите си. В халфовата линия на тима на отбора „един Джерард НЕ стига”, особено когато е далеч от върховата си форма. В нападение „един Суарез НЕ стига” и в негово отсъствие се очаква някой автогол на противника да донесе победата, както в миналия кръг с „Уест Хям”.   С едно слово – частицата „НЕ” преобладава в резултатите от работата на Роджърс. А „Планът Роджърс” се нуждаел най-малко от три години, за да даде резултат?! Ох, дерзайте, фенове верни и изстрадали!   Накрая остава въпросът няма ли най-сетне някой да каже „НЕ” на Брендън Роджърс?