Аналогията между  Национален оперативен щаб (НОЩ) от родната действителност и Министерството на истината от великия роман на Джордж Оруел „1984“ се роди спонтанно в „мрежата“. И съвсем не е случайно, че бързо получи широка популярност.

Еднаквостите и отликите в същността и действията на двете държавни институции са предмет и на този материал. Верни на максимата, че класиката е винаги актуална, ще направим  непълно, но достоверно сравнение между брилянтната антиутопия на Оруел и родната реалност, който ни обгражда, благодарение на „грижите“ на НОЩ и властимащите.

Започваме с един от основните принципи, които налага Министерството на истината и цялата тоталитарна държава в книгата на великия британски писател:

„СВОБОДАТА Е РОБСТВО“

Това е „крайъгълния камък“, залегнал във всички действия на властта, нейните репресивни органи и НОЩ през последните месеци. Под благовидния предлог, че в условията на извънредно положение искат да ни „опазят живи“, да ни „спасят“ (дори против нашите желания!) те последователно ограничават конституционните свободи и гражданските права на личността. Ето най-видимите белези на тези ограничения:

-       Първо: Задължителното носене на маски:

Медицинският ефект от носенето на маска на лицето е нулев. Такова е доминиращото становище, което изказват редица наши и чужди специалисти – лекари и вирусолози. Най-запомнящо се и образно бе сравнението на доц. Мангъров, който го описа като слагане „решетки на прозорците“, свързано с напразните надежди насекомите да не влизат в стаята.

Сравненията на тази мярка с аналогично въведените ограничения в страните от ЕС не издържа елементарна критика. Например в Германия маските са задължителни, но само в градския транспорт и закрити помещения. Безумната идея маските да са бъдат носени дори на улицата е „ценен“ български принос в световен мащаб  при прилагането на карантината.

Но не здравни позитиви търсеше НОЩ с идеята на неговия председател за повсеместно и задължително „маскиране“ на населението. Носенето на маска е знака за принадлежност към „стадото“, символ на подчинение пред всесилната и всемогъща държава. Маската е дагмата за „овцете“, клеймото за робите, за да знаят своето място на „низша класа“ в обществената йерархия.(„низшата класа“ в романа на Оруел съставлява 85% от населението).

Докато на онези от „висшата класа“ (2% от населението според Оруел) им е позволено да не спазват такова ограничение, когато си поискат. Снимки и кадри с висши представители на централната и местна администрация и самият щаб, които се разхождат и дават пресконференциите си без маски могат да бъдат намерени стотици в социалните мрежи. Нали отново по определението на Оруел в неговото произведение: „Всички са равни, но някои са по-равни от другите“.

Редно е да завършим въпроса за грозната картина от „маскения бал“, който НОЩ масово организира с блестящата фраза на  брутално убития Милен Цветков:
"Маските са, за да мълчите, а не за да ви пазят!" 

-       Второ: Разходките в паркове и градини

Отново медицинските аргументи по този казус са необорими и категорични дори за неспециалистите. Излизането на слънце и чист въздух е антипод на наложената изолация на населението. Ултравиолетовите лъчи не просто унищожават вирусите, но и усилват имунитета на организма. Заради това надали е имало човек (освен председателя и членовете на НОЩ), който да не е приел положително смекчаването на режима за разходки в градини и паркове. Та нали това трябваше да бъде късче „свобода“ в мрачното ежедневие на изолация и масови психози.

Но…управляващите и НОЩ отново успяха да ни изненадат. Разходките са строго регламентирани: в определени часове, по определени маршрути, оградени със сигнални ленти. Еднопосочното движение твърде зловещо напомня задължителната разходка в затворнически двор, която все пак е за предпочитане пред престоя в тъмната килия.

Забраната за ползване на пейките, заключените детски площадки и многобройните „сътрудници“, следящи за спазване на правилата (в това число и полицейските патрулки с готовите кочани за глоби) допълват атмосферата на плахо озеленен концлагер, с който „осъдените“ трябва да се задоволят.

Така че ако още някой се съмнява в механизма как „Свободата“ може да се превърне „робство“ просто може да опита разходка в парка.

Трето: Стремежът към тотален контрол

В романа на Оруел централен, макар и „невидим“ герой е „Големият брат“. Неговата власт е неограничена. Той знае всичко и присъства навсякъде, дори в домовете на всеки гражданин чрез екраните по стените: "Големият брат гледа."

Днес потомците на „Биг Брадър“ (вече знаете или се досещате откъде води корените си помийното реалити-шоу!) доразвиват творчески неговата теория и практика за абсолютната, тоталитарна власт.

Един висш магистрат се окачестви като „инструмент“ на Бог. Председателят на НОЩ пък открито се постави по-високо от бога като настоятелно призова вековните християнски традиции и обреди на не бъдат спазвани на Великден. И прати полицаите да плашат и арестуват малцината, дръзнали да изразят „престъпмисълта“ на несъгласие с него.

Но кулминацията на дойде от изказванията на видни властимащи, че ще допуснат излетите в планината „когато могат да бъдат контролирани“.

Да „контролираш“ бог и вярата, планината и морето? Да командваш земната твърд и природните стихии? Тоталното проследяване на хората, винаги и навсякъде,  е отдавнашна мечта на всеки тираничен режим, пропит с полицейщина. При нейното осъществяване дори Оруеловия „голям брат“ би завидял на днешните „демократични“ фараони. Тоталният контрол, надхвърлящ дори мрачните видения на Джордж Оруел,  е на прага ни и трябва да избираме дали да го приемем или да му се противопоставяме. Отново да си припомним неговите крилати мисли: „Целта на преследването е преследването. Целта на мъчението е мъчение. Целта на властта е власт."

 

Нека всеки помисли над написаното и направи своя избор. А проявилите интерес ги очаква и втората част, в която ще изведем някои аналогии от друг принцип на Министерството на истината, използван от съвременните управляващи и НОЩ: „Невежеството е сила!“

Статистиката на "щаба" е лъжа до уйдурма.

Жонглиране с КУХИ ПОНЯТИЯ е в основата на тая манипулация в национален мащаб.

"Заразени" , "нови случаи" , "потвърдени", "доказани" и прочие и прочие.. но ТОВА НЕ СА БОЛНИ ХОРА, а САМО позитивни на тестуване! Дали те ще се разболеят? Най-вероятно, не. Реално, БОЛНИ от КОВИД 19 в България НЯМА.

Има МОТИВАЦИЯ, да се изкарват ПОЗИТИВНИТЕ за БОЛНИ, поради 1000 левовите бонуси за болниците.