Александров, чието прозвище недвусмислено говори за „кривия” му, опак характер, има една титла и две купи в „Левски”. Но дори най-запалените привърженици на „сините” не могат да го нарекат „легенда” на клуба.

Също толкова посредствен, макар и доходен, бе гурбета му в странство. Наистина трансферите в четири турски отбора, спечелената Национална купа на Турция с  „Коджаелиспор“ (2002 г.) и 36 гола в турската Суперлига са нелошо постижение, ала едва ли футболната ни история ще го запомни сред върховете на клубния футбол в Европа.

Кратка и недоносена е и кариерата му в националния отбор, приключила с 11 мача и феноменалния единствен гол.

В интерес на обективността трябва да отбележим, че Кривия изигра и поредица сполучливи срещи с тима на „Черно море” при завръщането си в родината през 2007. Но и там демонстрира чепатия си нрав, въпреки че пробутваше новото си амплоа на „Алекс”,  изпокара се със съотборници и ръководство и бе освободен безславно от клуба.

Всички футболни факти говорят, че Александров не е човекът, който има авторитета, заслугите и кариерата да раздава оценки и присъди за родния футбол. Такива оценки, дори понякога грешни, могат да раздават капацитети като Стоичков, Сираков, Бербатов, Емо Костадинов, Балъков, Боби Михайлов, които са докосвали световната слава във великата игра и са способни да правят съответните сравнения. Все пак едно е да си голмайстор на Висшата лига, а съвсем друго да спечелиш двукратно наградата за най-добър футболист на Варна или да те обявят за „най-добър халф“ на нашето злощастно първенство. Така че Кривия е доста по-надолу във футболната йерархия и памет, не само спрямо гигантите от поколението на САЩ 94, но и сравнен с такива истински легенди на родния футбол като Шаламанов, Бонев, Панов, Начко Михайлов, Жеков и Гаганелов.

Затова прекаленото самочувствие и резките думи на новоизлюпения спортен шеф на „канарчетата” рязко контрастират с нивото на неговите футболни, интелектуални и личностни качества. На фона на младия, проспериращ отбор  на „Ботев”, възпитаният, интелигентен и сдържан треньор Ферарио Спасов, поведението на Кривия изглежда още по-неадекватно. Нищо, че в последния случай Дисциплинарната комисия на БФС реагира изненадващо бързо и точно. Глобите обаче едва ли ще спрат „голямата уста“ на самопровъзгласилия се, доморасъл всезнайко.

И може би скоро ще дойде времето, когато собственици, фенове и ръководство на жълто-черния клуб ще разберат, че вярно начертания път към старата слава на „Ботев” (Пловдив) минава през истинския, но и последователен „феърплей”. И без грубата простащина на един „крив” футболен деятел, на когото все „криви” са му съдиите, противниците или други, по-умни и успели от него хора.