Да се спрем на него по същество. Норман уклончиво признава, че Бербатов имал „2-3 много добри сезона” в Манчестър Юнайтед. Но вероломно в следващия си отговор  изговаря куп нелепости и злобни подмятания.

В Юнайтед проблемът на Бербатов не бил Фъргюсън, а присъствието на Рууни и Тевес?!
Да се запитаме откога конкуренцията между трима изявени нападателе проблем? Според всеки футболен специалист тя стимулира.  И какво показват фактите и документалните кадри, които понякога са по-силни от думите? Вижте как Уейн и Карлос „пречат” на Бербатов (или му асистират за важни голове?) :

http://vbox7.com/play:88d41b73

http://vbox7.com/play:5d61e398

http://vbox7.com/play:c444e4aa

http://vbox7.com/play:39ca3171

http://vbox7.com/play:379a95c5

http://vbox7.com/play:6d775da8

Трябва и да „обърнем плочата”. Как Берба „пречи” на двамата си именити съотборници с брилянтни асистенции:

http://vbox7.com/play:3b547fce44

http://vbox7.com/play:1ecc479a

http://vbox7.com/play:eb219847?pos=src

http://vbox7.com/play:0f12a00e

http://vbox7.com/play:f752763c

http://vbox7.com/play:f9615e97?pos=src

Видео-примерите може да продължат. И може да не си бивша футболна звезда като Уайтсайд, но от видяното изводите са ясни за всеки любител на  играта. Рууни, Бербатов и Тевес са нападатели от различен тип. Първият олицетворява сила и пробивност, българинът е символ на ювелирна техника и поглед върху терена, аржентинецът на умението да се пласираш и динамиката в отиграванията. Но и тримата притежават страхотен голов усет!

В един голям клуб мениджърът решава кой ще излезе на терена, предвид натоварената програма на шампионския отбор има предостатъчно мачове .  На „зеления правоъгълник” всеки от тримата се старае максимално за отбора и колегите си, уменията им не си „пречат”, а се допълват  и егоцентризмът отстъпва на отборния дух. Вероятно заради това тази нападателна „тройка” (плюс Роналдо) донесе толкова успехи и купи на клуба.

Клиповете ярко опровергават и друга откровена лъжа на Уайтсайд. Според него Уейн и Карлос се движели с космически скорости, а Димитър се влачел по игрището. Просто Берба не тича непрекъснато за „километраж”, а само в необходимите моменти. При това също толкова скоростно като Уейн и Карлос. И славата му на гениален „мързеливец” въобще не вреди на имидж и кариера.

Да завършим с българския синдром и родния казан, където „няма нужда от дяволи”. Да си зададем въпроса: Защо точно Норман Уайтсайд  бе поканен от националния фен-клуб на Манчестър Юнайтед? За да оплюе завистливо Бербатов, чиито постижения никога няма да стигне?
Отговорът може би се крие във форума на клуба. Там от години се налага  негативно отношение към единствения българин, играл за „червените дяволи”.
Според скорошната оценка от  един особено Ентелегентен модератор „бербафен” е обидна дума, а върха е…. Марсиал?!

Когато подобна интелектуална немощ се демонстрира публично, най-добре е всеки коментар да приключи с многоточие ……..