Президентът: Иван Василев  трябва да бъде уважаван за усилията и парите, вложени в „дългото сбогуване” на червено-черните с аматьорския футбол и връщането в елита. Но стига ли му капацитет за президент на клуб от елитната лига?  Сезонът му предложи много дилеми и той не успя да разреши никоя от тях. Не можа намери нов собственик за част от акциите на клуба, а вербуваните спонсори се оказаха „виртуални” и символични. Оттук недостигът на средства градира в две почти фатални последици: на практика липса на селекция, търсене на „свободни агенти” с ниски игрови възможности и вземане на нов заем за прословутото и все така предстоящо осветление на стадиона. Непремерени и откровено трагикомични бяха и опитите на Василев да издига и подкрепя публично алкохолната дружинка в сегашното ръководство на БФС, макар и децата разбраха, че залага на вече бити карти. Съдийските „тесли”, които „Локомотив” отнесе  в мачовете със „Славия” и „Ботев” (Враца) го доказаха.

Треньорът: Иван Колев също заслужава необходимия респект – сърцат наставник и добър специалист. Но малкия му опит на треньор в Първа лига ( тук опитът от Индонезия и Мианмар едва ли е приложим!) изигра своята негативна роля. Колев и неговият щаб допуснаха поредица от грешки. Ще спомена само най-фрапиращите от тях: избора на състезател, изпълняващ наказателните удари (дузпи) и пропуснатите в следствие на грешния избор точки. И безумното пускане на Александров след контузия в снежните преспи на мача с „Берое”. Така един от малкото класни играчи в отбора остана „трайно контузен” до края на сезона. Не успя и налагането в титулярния състав на младите „локомотивски” надежди като Семерджиев, Милошев,   Вальо Николов, Лука Иванов. Спорадичното им пускане в игра беше в повечето случаи неуспешно и безрезултатно, развитието им като играчи - нищожно.

Съставът: Тук коментарът трябва да бъде пределно лаконичен. Привлечените, а после освободени играчи в отбора ще бъдат бързо изличени от историята на клуба. С изключение на Октавио, мнозина от тях дори нямаха навици на професионални футболисти. Яловото нападение на отбора бе допълнено от безобразно слаба, тромава, „рехава” защита и пълен вакуум в халфовата линия. Отделни „проблясъци” (домакинските успехи срещу „Локомотив” Пловдив и „Славия”) са само „изключенията, които потвърждават правилото”. Впрочем головата разлика е достатъчно красноречива 26-48.

Публиката: Отсъствието от стадиона в „Надежда” и слабата игра на състава намалиха и без това скромната  публика на „Локомотив” под нивото на камерна театрална зала. Единствено миниатюрна група „ултрас” всеотдайно подкрепяха клуба при домакинства и гостувания. Но именно те сътвориха няколко запомнящи се гафа, нехарактерни за иначе спортменската традиция на червено-черната публика. С нелепите си алкохолни изцепки, нецензурни скандирания и откровени хулигански свади по трибуните те „осигуриха” не една и две сериозни глоби на клуба. И доизпразниха и без това плитката кесия на своя президент. А високото им самочувствие и истеричните лозунги от рода: „Само ние! Само Локо!”, нетърпимостта към мнението на критичните и разумни фенове, звучат пародийно на фона на тяхната численост и като цяло негативна роля в инфарктния сезон за любимия клуб.

Щастливата развръзка – „Локомотив” все пак не изпадна! Противно на логиката, нивото на отбора и провалите във всички ешелони на клуба. Спаси го може би онзи неповторим „локомотивски” дух на непримиримост дори когато каузата изглежда изгубена. Помогнаха малко и новия регламент на елитната група, и Негово Величество Шанса.

Но идва нов сезон……..