Защото освен приятната фенска атмосфера в кино-театър „Освобождение”, разветите червено-черни знамена и документалните кадри от головете на великия Моначко, един филм трябва да спазва поне елементарните художествени параметри.
А те не се видяха на екрана. Чисто кинематографически качеството на картината беше лошо, звукът – направо отвратителен. Може би нужната, макар и позакъсняла помощ от компетентни компютърни специалисти няма да бъде излишна преди следващите (дай боже!) излъчвания.
Доста забележки може да се направят и по съдържанието на филма. Те не касаят събеседниците в него (колоритното „включване” на Нако Дойчев бе наистина неповторимо!). Беше мило и приятно да видим и чуем след толкова години спомените на иконите на „златния” отбор от 1978, противниците и почитателите на гигантския наш талант. Но подборката и монтажът на техните думи не бе докрай издържан. Допуснати бяха преки повторения на едни и същи думи и фрази (например в изказванията на Стоичков и Славчо Пеев). Композицията на филма се е получила доста нестройна – някои от изказванията звучаха като финални реплики, а бяха поставени в началото на филма и обратното – експозицията бе разгърната с обобщения. Така хронологичният принцип на филма бе разбъркан и многократно нарушен, а мозайката на един футболен подвиг – разпиляна като „прах на вятъра”.
В своето кратко изложение преди прожекцията авторите обещаха позабравени архивни кадри от фонда на БНТ. Но на екрана се въртяха наистина неповторимите, но известни на всеки клипове от социалните мрежи и видео-сайтовете - головете срещу Монако и Динамо Киев, попаденията за националния отбор. А Начко бележи с червено-черния екип повече от 140 гола в нашата най-висока футболна лига (тогава „А” група). Нито един ли не можа да бъде намерен и да намери своите секунди в лентата?
Очевидно е, че създателите на филма залагат много повече на неподправен творчески и фенски ентусиазъм, отколкото на филологическа и кинематографична школовка и култура.
Убеден съм, ще се намерят хора, които веднага ще отбележат с „начковия” темперамент, че доста по-трудно е да създадеш една художествена творба, а доста по-лесно е да я критикуваш отстрани. И те ще бъдат прави донякъде.
Но Атанас Михайлов не е просто поредния голям футболист на нашето любимо „Локо”. Начко е икона, критерий, легенда и абсолют. И заради него и паметта му книгите и филмите, които са му посветени трябва да бъдат докрай доработени, изпипани, съвършени и ювелирни. Като техниката на Начко….

https://www.youtube.com/watch?v=rcXCvhEqNj0