Италия е държава със славно минало и творчески върхове - музейните експозиции го доказват. Италианците в миналото са били горд народ, готови да умират за града си и вярата си. Днес - беззащитна еврогейщина и упадък. И  жалко настояще... Не вярвате? Вижте примерите!

1. Емигрантите: Превзели са вече кажи-речи цялото обществено пространство. При огледите на различните музейни експозиции видяхме достатъчно класове ученици за колективни посещения. Вече половината следващо поколение е от “боята”. Емигрантите от Азия, Африка и ислямисткия Изток не просто вършат цялата “черна” работа. Напористо изместват коренните жители от всички сфери на бизнеса. В Генуа при ресторант за “традиционни” рибни деликатеси те посрещат две азиатки и двама негри. Готвачът също е от “нашите”. Традционно?! Ако не беше тъжно, щеше да е смешно.

Пак там! Морският бриз те кара да се прикъташ в остъклен навес на гаровия перон с трима “наши братя”. Едната щерка изскача погнусена, но аз като “антирасист” проверявам. И усещам - непоносима!  - смрад или воня - изберете си съществителното....

       2.Уредбата на градовете - Илюзията за западноевропейския “ред” -  

Освен града на ислямисткия Едем, Милано е пълен транспортен хаос! Безброй линии на метрото, разделени на зони в различни цветове, но все така неудобни и оплетени за придвижване. Някаква вътрешна влакова линия към периферията на града или Нищото. Безкрайно слизане и изкачване по подлези, надлези и коловози. Как дъщерята се е оправила в транспортния кошмар - тя си знае. Но без нея щяхме да обикаляме без край и без резултат 100%. Тротари по метър ширина в центъра на града, оцеляване в непрекъснатото автомобилно движение - това е западния рай. Всъщност по улиците на Милано и Торино светкавично можеш да се “възнесеш” към небето при най-дребното разсейване.

Ако все пак подземния транспорт не ти харесва има ретро-трамваи тип 60-те години на миналия век. На тях не ти остава нищо друга освен да се хилиш глупашки и да си мечтаеш за “кратък” преход от размера “Княжево” - Съдебна палата. Едно спокойно, безкрайно и безбрежно плаване....

3.Бюрокрацята на виртуалния фашизъм

В Италия Мусолини е жив! Навсякъде и за всичко изискват документ или компютърно приложение. Как не са въвели програма или заверка за ползване на личната тоалетна, още се чудя. Иначе в метрото се “чекираш” на влизане и на излизане. Да не би да спиш там?  След половин час опити покрай поредния автомат и поредица компютърни грешки, пробване на всякакви разплащателни карти и трикове успяваш да се сдобиеш с необходимия документ. И с тъжната констатация, че “Прекрасният нов свят” на машините, заместили хората просто не се е състоял.

Египетският музей в Торино - резервациите не са достатъчни, пращат те да вземеш билети. На касата те препращат при гардероба. А оттам към гише с ключ за чанти и дрехи. Безкрайните безмислици на безмислените документи и “мерки за сигурност”.

 Мога да продължа още доста. Добре облечените тълпи минувачи в Дантевата местна преизподня непрекъснато ти напомнят прочутия 66-ти сонет на Шекспир: “Нищожества придаващи си вид”.  Много важно, че имаш по-висок паричен стандарт, когато губиш облика на Родината си и духа на нацията. Но спирам дотук. Какво крепи още, фискално и фактически, фалиралата държава?  Емигрантите - да работят и Туристите - да си оставят парите в историческите обекти. Публично показах на Италия и Западна Европа какво мисля за прословутата им фашизирана, фалшива, тоталитарна “демокрация” - трипръстова конфигурация.

Но тук ще завърша с метафора: Всичките сте виждали катедралата в Милано - прословутото Дуомо. То е символ на цялата западна обществена организация: отвън величествено, импозантно, изящно като архитектура, многоцветно откъм стъклописа на огромни стъклени витражи. А отвътре - Празнота! Да, стените са празни, бели и пожълтяли, без стенописи! Това е Италия и целият ЕС - пищна фасада и празно съдържание, славно минало и агонизиращо настояще.

` Някак трябва да се разграничим и да се опазим от този елементарен, извратен, потребителски, порочен Содом! Иначе няма оцеляване...